ДОБРА ПРАКТИКА: МОБИЛНОСТ И ТРАНСПОРТ
Периферен достъп: Мобилни и екологични – също и в селските райони
Да бъдеш екологичен и мобилен без собствената си кола: това често е особено трудно в селските райони. Причините се дължат на демографските промени, на ограничените публични средства и на неадекватното сътрудничество между компетентните институции.
Проектът по програма Interreg – “Периферният достъп -транснационално сътрудничество и партньорство за по-добър обществен транспорт в периферни и трансгранични региони “- има за цел да подобри мобилността в селските райони, в хинтерланда на гъсто населените области и в граничните региони. Повече хора трябва да бъдат убедени да оставят колата си и да използват обществения транспорт. За да се постигне това, проектът разчита на нови стратегии за мобилност. Например на автобуси, които пренасят и велосипеди или на автобуси, които пътниците могат да поръчат по смартфон.
Макар големите градове да внедряват успешно иновативни форми на мобилност като споделяне на автомобили, места за велосипеди под наем или онлайн билети, в селските райони на Европа често не се прави нищо. Проектът прилага съвсем различни мерки в седем централноевропейски региона, за да направи обществения транспорт приятен, ефективен и в същото време устойчив. В проекта участват партньори от Германия, Италия, Австрия, Полша, Словения, Чехия и Унгария.
Намалете автомобилния трафик
За да подобри мобилността в селските и граничните райони, проектът насърчава локалната интермодалност и прехвърлянето от едно транспортно средство на друго. Целта е подобрена свързаност на различните транспортни средства, за да се постигнат ефективни превози с кола, автобус, влак или велосипед. Партньорските региони приемат тези предизвикателства по различен начин. В селския район край Грац местният партньор изгражда мултимодален център и тества годността му в ежедневието. Заедно с местните партньори селската община инсталира станции за зареждане на електрически автомобили, изгражда паркинг за велосипеди и автомобили и оборудва станция за споделяне на автомобили. Пътници и жители вече могат да избират между различните видове транспорт. Например пътникът от околността може да кара електрическата си кола до зарядната станция на гарата , да вземе автобус, или да продължи с влака до Грац.
Използвайте новите комуникационни технологии
За да се облекчи клиента при планирането и организирането на пътуването му, се използват модерните информационни и комуникационни технологии. Регионалните транспортни доставчици обменят информация и я правят достъпна онлайн. Чрез апликации на телефоните потребителите по-добре организират пътуването си. Интелигенти мобилни и системи за плащане обслужват покупката и използването на билети. В граничния регион между Италия и Словения закупените билети могат да се ползват в различните транспортни мрежи. По този начин отпада сравняването и избора между различните оферти.
Засилване на трансграничния трафик
С развитието на транснационалното сътрудничество между транспортните асоциации и общините проектът се насочва към нови целеви групи, така че да увеличи потребителите на обществения транспорт. Регионът на Вогтланд например се поставя за цел да натовари един малко използван маршрут между Гера/ Германия и Чеб/ Чехия, като го превръща в “гореща точка” за екскурзиантите. Така по маршрута се поставят цифрови информационни табла на двата езика, които информират за горските пътеки, бани, или други забележителности. Това се засилва трансграничния трафик .
ТРАНСПОРТНА ИНТЕРМОДАЛНОСТ И ПЪТИЩА
За да постигнем напълно интегрирана интермодална мрежа и функциониращ единен европейски пазар, трябва да разработим трансгранично планиране в коридорите TEN-T. По този начин ще свържем всички различни видове транспорт и ще избягваме задръствания. Интермодалност означава ползване на повече от един вид транспорт при транспортиране на стоки или хора.
„В бъдеще трябва да комбинираме транспорта с цифрови платформи“, заяви членът на ЕИСК Алберто Мацола, който също подчерта, че много важни въпроси, свързани с инфраструктурата и регулаторните въпроси, все още трябва да бъдат разгледани. „За да се развият и подобрят коридорите, диалогът между властите и гражданското общество е основен.“
ЗЕЛЕНА МОБИЛНОСТ
ЕС ще постигне климатичните цели само ако преминем бързо към декарбонизиране на транспорта. Това включва сериозни опити за намаляване използването на въглерод във въздушния транспорт, преминаване от въздушен към железопътен транспорт за пътувания по-малко от 750 км, по-нататъшно декарбонизиране на автомобилния транспорт, включително разширяване на инфраструктурата за таксуване на електрически превозни средства и преминаване от частен транспорт към обществен транспорт в градовете.
Австрийските федерални железници са на правилния път: те не само са най-големият доставчик на услуги за мобилност в Австрия, но и са водеща австрийска компания за защита на климата, заяви Андреас Матья, изпълнителен директор на ÖBB Holding. „Нашата корпоративна цел е да постигнем неутралитет на CO2“, каза той. „Ето защо ÖBB е създала собствена стратегия за защита на климата до 2030 г. с шест основни области на действие – електрификация, алтернативни влакови и пътни влакови системи, възобновяема енергия, енергийна ефективност и модално преминаване от асфалтовия към релсовия път на железницата “.
Членът на ЕИСК сър Греъм Уотсън повтори положителните мерки, които Европейската комисия предприе със своите инициативи за декарбонизиране на транспортния сектор, по-специално чрез ускоряване предоставянето на инфраструктура за алтернативно гориво с цел намаляване емисии на парникови газове и атмосферни замърсители до 2050 г. Въпреки това „ние сме обезпокоени, че националните мерки за декарбонизация, разработени от държавите-членки, понастоящем не попадат в рамките на заявените цели и поради тази причина планът за действие за инфраструктура за алтернативно гориво вероятно ще се провали.”.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЗА УРБАНИСТИЧНИ АГЛОМЕРАЦИИ
Около 70% от населението на ЕС живее в градовете, а 80% от БВП на Съюза се генерира в градовете. Непрекъснатата урбанизация е едновременно възможност, но и предизвикателство. Предлагането на високо качество на живот в градовете изисква, от една страна, интелигентни разработки, форми на екологична мобилност, чист въздух и намален шум от трафика, а от друга, оптимизирана транспортна инфраструктура, както и качествени работни места.
Трябва да се развие силна и последователна координация между всички публични и частни лица, вземащи решения на всички нива, заяви Томас Катниг, член на ЕИСК. „Плановете за устойчива градска мобилност трябва да станат приоритет на всички нива на ЕС“, заявява той. „Нуждаем се от планове, които са в съответствие с целите за климата, околната среда и енергетиката, здравеопазването, спестяването на време и енергия, които са ключови двигатели на икономиката“.
Прилагането на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) е споделена отговорност на гражданското общество, ЕС и органите на държавите-членки, както и на частния сектор. Това е едно от основните заключения на конференцията, организирана на 30 октомври 2018 г. на ниво – Министерството на външните работи на Холандия, Социалният и икономически съвет на Холандия и ЕИСК. Експертите също се съгласиха, че комбинацията от регулаторни мерки и стимули за доброволни инициативи е от съществено значение за създаване равнопоставени условия и по-широки национални инициативи.
Представители на бизнеса, синдикатите, представители от всички области на гражданското общество, държавите-членки и публичните институции в цяла Европа обсъдиха най-добрите начини за насърчаване и гарантиране отговорно бизнес поведение и стимулиране стратегии за устойчиво развитие. Встъпителната среща беше председателствана от Лука Джахиер, председател на ЕИСК; Франс Тимерманс, първи заместник-председател на Европейската комисия; и Сигрид Кааг, министърът на външната търговия и сътрудничеството за развитие в Холандия, който се съгласи по важността на устойчивото развитие и съществената роля на гражданското общество при мониторинга на прилагане политики на отговорно бизнес поведение.
Конференцията беше структурирана в четири паралелни семинара за оценяване корпоративната социална отговорност при глобалните вериги в текстилния, банковия, миннодобивния и селскостопанския сектор. Тези семинари бяха адресирани до представители на гражданското общество и бяха насочени към идентифициране и споделяне успешен опит и проучване инициативи, които могат да бъдат ограничени на равнище ЕС.
Една от най-добре развитите стратегии беше дихотомията (разделяне на двойки от подчинени елементи) между доброволните подходи с няколко заинтересовани страни по отношение на отговорното професионално поведение и задължителното регулиране. Общият консенсус беше, че и двата подхода са еднакво необходими. Според Джоузеф Уайлд, водещ изследовател в OECD Watch, законодателството е от съществено значение за гарантиране спазването на общите минимални стандарти и добави, че стимулите могат да помогнат на малкия и средния бизнес да се придържа към тези принципи, без да бъде обременен с допълнителни тежести или разходи. Франсис Уест, директор на Shift Business Learning, подчерта, че трябва да има повече разговори за ползите от различни доброволни и регулаторни инициативи от гледна точка на взаимно допълване и че компаниите, постигнали най-високо ниво трябва да бъдат възнаградени.